Наредбата е в сила от 15.01.2005 г.

Наредба N:3 устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ 

Издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси Обн. ДВ. бр.90 от 13 Октомври 2004г., обн. ДВ. бр.91 от 14 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.

 

Съдържание / Глава седма – ЗАЗЕМЯВАНЕ И ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК

    1. Раздел I – Област на приложение. Термини и определения
    2. Раздел II – Общи положения за заземяването
    3. Раздел III – Общи изисквания към защитните клеми, защитните проводници и проводниците за изравняване на потенциалите
    4. Раздел IV – Общи изисквания за прилагане на защита срещу поражения от електрически ток
    5. Раздел V – Мерки за защита срещу директен допир
    6. Раздел VI – Мерки за едновременна защита срещу директен и индиректен допир
    7. Раздел VII – Мерки за защита при индиректен допир
    8. Раздел VIII – Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала
    9. Раздел IХ – Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с изолирана неутрала
    10. Раздел Х – Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с директно заземенанеутрала
    11. Раздел ХI – Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала
    12. Раздел ХII – Заземителни устройства в райони с голямо специфично съпротивление на почвата

 

 

Глава седма
ЗАЗЕМЯВАНЕ И ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
Раздел I
Област на приложение. Термини и определения

 

Чл. 153. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат за заземяване и защита срещу поражения от електрически ток в електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V при нормална работа (защит срещу директен допир или основна защита) и при условия на дефект на изолацията (защита при индиректен допир или защита при дефект).
(2) Допълнителни изисквания в съответствие със спецификата на различните електрически уредби са посочени в съответните глави на наредбата.

Чл. 154. Основните термини, използвани в наредбата, във връзка със заземяването и защитата срещу поражения от електрически ток и техните определения са:
   1. Земя – токопроводимата маса на земята, чийто електрически потенциал във всяка точка условно е приет за нула.
   2. Заземител (заземително устройство) – токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряваща електрическа връзка със земя.
   3. Общо съпротивление на заземителя (заземителното устройство) – съпротивлението между главната заземителна клема и земята.
   4. Електрически независими заземители – заземители, достатъчно отдалечени едни от други, така че максималният ток, който би могъл да протече през един от тях, да не влияе забележимо върху потенциала на останалите.
   5. Заземителен проводник – проводник, който свързва главна заземителна клема (шина) със заземител.
   6. Главна заземителна (защитна) клема (шина) – клема или шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите, и проводници за функционално заземяване, ако има такива.
   7. Заземителна уредба – съвкупност от заземители, заземителни проводници, главна заземителна клема (шина) и принадлежащите им елементи на даден обект (сграда). Заземителната уредба включва и проводниците за изравняване на потенциалите, когато има такива.
   8. Заземяване е създаване на електрическа връзка на част от електрическа уредба със заземител или заземителна уредба.
   9. Защита срещу поражения от електрически ток – система от организационни и технически мерки и средства, която осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешко тяло.
   10. Защита срещу директен допир (защита при нормална работа, при нормално състояние на изолацията или основна защита) – защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради допиране или опасно приближаване до части под напрежение.
   11. Защита при индиректен допир (защита при наличие на дефект на изолация) – защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток поради възникване на опасни напрежения на частите, които нормално не се намират под напрежение, при дефект на електрическа изолация.
   12. Защита чрез ограничаване на установения ток и на количеството електричество – защита, с която се предотвратяват поражения от електрически ток чрез проектиране на електрическа верига или избор на съоръжение така, че и при нормални условия, и при повреда установеният ток или количеството електричество да са ограничени до стойности, по-ниски от опасните.
   13. Тоководеща част (част под напрежение) – проводник или токопроводима част, която в процеса на нормална работа може да се намира под напрежение, включително неутралния проводник N, с изключение на проводника PEN (обединения защитен и неутрален проводник).
   14. Електрическо корпусно съединение (корпусно съединение) – случайно електрическо съединение на част под напрежение с част, която нормално не се намира под напрежение.
   15. Достъпна токопроводима част (корпус) – токопроводима част на електрическо съоръжение, която е достъпна за допиране и която нормално не е под напрежение, но може да попадне под напрежение при дефект на изолация.
   16. Достъпни за едновременно допиране части – проводници или токопроводими части, които могат да бъдат допрени едновременно от човек. Достъпни за едновременно допиране части могат да бъдат:
     а) тоководещи части;
     б) достъпни токопроводими части;
     в) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
     г) защитни проводници;
     д) заземители.
   17. Непринадлежаща (чужда) на уредбата част – токопроводима част, която не е част от електрическа уредба, но е в състояние да разпространява потенциал, обикновено електрическия потенциал в мястото на заземяване.
   18. Зона на досегаемост – част от пространството между всяка точка от повърхност, върху която обикновено стоят или се движат хора, и повърхността, която човек може да достигне с ръка във всички направления, без спомагателни средства.
   19. Ток на утечка – токът, който протича към земя или към непринадлежаща (чужда) на уредбата токопроводима част, при отсъствие на дефект на изолацията.
   20. Ток с нулева последователност – алгебрична сума на моментните стойности на токовете през всички тоководещи проводници на една верига в една точка на електрическата уредба.
   21. Ток на късо (метално) съединение – свръхток при повреда с пренебрежимо малък импеданс между тоководещи части, които при нормални работни условия имат различни потенциали.
   22. Ток на земно съединение – ток, който протича през земята в мястото на повредата на изолацията.
   23. Електрическа уредба с голям ток на земно съединение – уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е над 500 А.
   24. Електрическа уредба с малък ток на земно съединение – уредба с напрежение над 1000 V, в която еднофазният ток на земно съединение е до 500 А.
   25. Директно заземена неутрала – неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която е присъединена към заземително устройство непосредствено или чрез малко съпротивление, например токов трансформатор.
   26. Изолирана неутрала – неутрала (звезден център) на генератор или трансформатор, която не е присъединена към заземително устройство или е присъединена към такова през голямо съпротивление (чрез напреженов трансформатор, апарат за компенсиране на капацитивния ток на мрежата или чрез друг
апарат).
   27. Електрическа мрежа с ефективно заземена неутрала – трифазна мрежа с напрежение над 1000 V, в която коефициентът на земно съединение не надвишава 1,4 (отношението на разликата на потенциалите на неповредена фаза към земя в точката на земно съединение на друга фаза /други две фази към разликата на потенциалите на неповредената фаза в тази точка, преди земното съединение).
   28. Изравняване на потенциалите – електрическа връзка между различни достъпни токопроводими части и непринадлежащи (чужди) за уредбата токопроводими части, осигуряваща им един и същ потенциал или приблизително равни потенциали.
   29. Проводник за изравняване на потенциалите – защитен проводник за изравняване на потенциалите.
   30. Неутрален проводник (означение N) – проводник, свързан с неутралата на мрежата и предназначен да участва в пренасяне на електрическа енергия.
   31. Защитен проводник (означение РЕ) – проводник, използван при мерки за защита при индиректен допир, чрез който се свързват електрически някои от следните части:
     а) достъпни токопроводими части;
     б) непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части;
     в) главна заземителна клема;
     г) заземител;
     д) неутралата на захранващия източник, свързана със земя или с изкуствена неутрална точка.
   32. Защитна клема – клема, която служи само за свързване на защитни проводници.
   33. Проводник PEN (защитен неутрален проводник) – заземен проводник, който изпълнява едновременно функциите на защитен проводник и на неутрален проводник.
   34. Допирно напрежение (напрежение при допир) – напрежение, възникващо при повреда на изолация между части, достъпни за едновременно допиране. Терминът се използва условно само във връзка със защитата при индиректен допир.
   35. Изчислително допирно напрежение – най-високото допирно напрежение, което може да възникне при повреда на изолация с незначителен импеданс в електрическата уредба.
   36. Допустимо допирно напрежение (означение UL) – най-високото допирно напрежение, за което се допуска да се задържи неограничено дълго време при определени условия на външни въздействия.
   37. Крачно напрежение – напрежението между две точки от земната повърхност, разположени на разстояние 1 m една от друга, радиално по посока към заземител, през който протича електрически ток.
   38. Безопасно свръхниско напрежение (означение на български език БСНН, означение на английски език SELV) – свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което никоя точка от вторичната верига няма връзка със земя, а достъпните за допиране токопроводими части не са преднамерено свързани със земя или със защитен проводник.
   39. Предпазно свръхниско напрежение (означение на български език ПСНН, означение на английски език PELV) – безопасно свръхниско напрежение, получавано от източник със защитно разделяне, например трансформатор за безопасност или еквивалентен източник, при което вторичната верига може да има точка, свързана със земя, а достъпните токопроводими части могат да бъдат заземени или свързани със защитен проводник.
   40. Функционално свръхниско напрежение (означение на български език ФСНН, означение на английски език FELV) – свръхниско напрежение, което се получава от източник без защитно разделяне, например трансформатор само с основна изолация, а достъпните токопроводими части трябва да са свързани със защитния проводник на първичната верига. Функционалното свръхниско напрежение се използва само за функционални цели, а не за цели на безопасността.
   41. Обвивка – част, предназначена да осигурява защита на съоръжение срещу външни въздействия и защита срещу директен допир от всички направления.
   42. Преграда – част, осигуряваща защита срещу директен допир от всяко възможно направление за достъп.
   43. Препятствие – част, предназначена да възпрепятства случаен директен допир, но не и преднамерено допиране.
   44. Основна изолация – изолация на тоководещи части, предназначена да осигурява основната защита срещу поражения от електрически ток.
   45. Допълнителна изолация – независима изолация, предвидена в допълнение към основната изолация, за да осигури защита срещу поражения от електрически ток при повреда на основната изолация.
   46. Двойна изолация – изолация, която се състои от основна и допълнителна изолация.
   47. Усилена изолация – изолация на тоководещи части, която осигурява защита срещу поражения от електрически ток, равностойна на тази на двойна изолация.
   48. Защитно заземяване – заземяване на части, които подлежат на защита при индиректен допир при спазване на допълнителни изисквания.
   49. Зануляване – свързване на части на електрическата уредба, които подлежат на защита при индиректен допир, с многократно заземения неутрален проводник (в мрежите за постоянно напрежение – средния проводник), при спазване на допълнителни изисквания.
   50. Защитно изравняване на потенциалите – взаимно свързване и заземяване на части от електрическата уредба, които подлежат за защита при индиректен допир.
   51. Защитно изолиране – отделяне на частите под напрежение от частите, които подлежат на защита при индиректен допир с двойна или усилена изолация.
   52. Защитно разделяне – сигурно електрическо отделяне на определен токов кръг от захранващата мрежа и от земята за осъществяване на защитата при индиректен допир.
   53. Автоматично изключване на захранването – автоматично изключване на захранващото напрежение на фазата (полюса), в която е възникнал дефект на изолацията, или на всички фази (полюси), чрез задействане на устройство за максималнотокова защита или на специално предвиден защитен прекъсвач.
   54. Защитен прекъсвач – прекъсвач, който изключва всички фази (полюси) на захранващото напрежение при възникване на опасност за поражение от електрически ток, в резултат на дефект на изолация, и се задейства на изключване при достигане на определена стойност на тока с нулева последователност, на корпусното напрежение или на съпротивлението на основна изолация.
   55. Защитно изключване – изключване на захранващото напрежение на всички фази (полюси) чрез специално предвиден защитен прекъсвач.
   56. Разединяване – действие, предвидено да осигурява изключване на напрежението на цялата уредба или на част от нея, като отделя уредбата или частта от уредбата от всички източници на електрическа енергия, за целите на безопасността.
   57. Клас на защита срещу поражения от електрически ток – характеристика, която служи за изразяване на начина на електрообезопасяването при електротехнически и електронни изделия за напрежение до 1000 V.
   58. Изделие от клас I на защита срещу поражения от електрически ток – изделие, което има навсякъде основна изолация и има защитна клема; изделията от клас I могат да имат части с двойна или усилена изолация или части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
   59. Изделие от клас II на защита срещу поражения от електрически ток – изделие, което има навсякъде двойна или усилена изолация и няма защитна клема; изделията от клас II могат да имат части, които работят при безопасно свръхниско напрежение.
   60. Изделие от клас III на защита срещу поражения от електрически ток – изделие, което е предназначено да работи само при безопасно свръхниско напрежение; изделията от клас III нямат вътрешни вериги за напрежение, по-високо от номиналното, и нямат защитни клеми.
   61. Трансформатор за безопасност (трансформатор за защитно разделяне или за безопасно свръхниско напрежение) – трансформатор, който служи за сигурно електрическо разделяне на дадена токова верига от захранващата мрежа.
   62. Квалифицирано лице – лице, което има подходящо образование и достатъчен опит, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
   63. Инструктирано лице – лице, на което са дадени достатъчно инструкции или е надзиравано от квалифицирано лице, за да избягва опасности и да предотвратява рискове, които може да създаде електричеството.
   64. Лице без подготовка – лице, което не е нито квалифицирано, нито инструктирано.

Чл. 155. (1) Електрическите уредби по отношение на мерките за електробезопасност се разделят на:
   1. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с директно заземена или ефективно заземена неутрала;
   2. уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор неутрала;
   3. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с директно заземена неутрала.
   4. уредби с напрежение до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала.

(2) За уредбите по ал. 1, т. 3 и 4 се прилагат следните схеми на свързване:
   1. схема ТN, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към неутралата чрез защитни проводници; прилагат се три разновидности на схемата ТN:

а) схема ТN-S, при която по цялата дължина на мрежата защитният и неутралният проводник са
разделени (фиг. 1);

                                                          фиргура 1. – Схема на свързване TN – S

 

Функциите на защитния и на неутралния проводник са разделени за цялата схема
б) схема ТN-С-S, при която функциите на защитния и неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване само за част от дължината на мрежата (фиг.2);

 

фиргура 2. – Схема на свързване TN – C – S

 

Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за част от схемата
в) схема ТN-С, при която функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени и се осъществяват от един проводник, от източника на захранване за цялата дължина на мрежата (фиг. 3);

фиргура 3. – Схема на свързване TN – C

 

Функциите на защитния и на неутралния проводник са обединени в един проводник за цялата схема
2. схема ТТ, при която неутралата на източника на захранване е свързана директно със земя, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители, електрически отделени от директно заземената неутрала на източника (фиг. 4);

фиргура 4. – Схема на свързване TT

 

3. схема IТ, при която неутралата на източника на захранване е изолирана от земя или е свързана със земя посредством импеданс, а достъпните токопроводими части на уредбата са свързани към заземители отделно, общо или към заземителя на импеданса (фиг. 5);

фиргура 5. – Схема на свързване IT

4. описаните в т. 1 до 3 схеми се прилагат и при постояннотокови мрежи, като решението за заземяване на положителната или на отрицателната полярност се определя от условията за функциониране или от друго съображение (фиг. 6).

                       

Фиг. 6. Схема TN-S при постояннотокови мрежи

(3) В схемите по ал. 3 се използват условните знаци:

 

Неутрален проводник ( N )
Защитен проводник ( PE )
Защитен и неутрален проводник ( PEN )

Върни се към съдържание …


 

Раздел II
Общи положения за заземяването

Чл. 156. (1) За заземяване на електрическите уредби се използват изкуствени и естествени заземители.
(2) Когато естествените заземители осигуряват съпротивлението на заземителното устройство или допирното напрежение в допустимите стойности и е осигурена нормираната стойност за напрежението на заземителното устройство и допустимата плътност на тока в естествените заземители, не е задължително да се използват изкуствени заземители в уредбите с напрежение до 1000 V.
(3) Токът на късо съединение, който протича през естествени заземители, трябва да не предизвиква тяхното увреждане и нарушаване работата на устройствата, с които са свързани.

Чл. 157. (1) В електрическите уредби с различни предназначения и напрежения, които се намират на една територия, като правило се използва обща заземителна уредба.
(2) Заземителната уредба по ал. 1 се избира така, че да удовлетворява всички изисквания към заземяването – защита срещу поражения от електрически ток, режими на работа на мрежите, защита на електрообзавеждането от пренапрежения и др. в течение на целия експлоатационен срок.
(3) Заземителните уредби за сгради или за външни съоръжения в общия случай се обединяват със заземителните уредби за мълниезащита при втора и трета категория на мълниезащита.

Чл. 158. (1) За обединяване (взаимно свързване) на заземителни устройства на различни електрически уредби в обща заземителна уредба се използват естествени и/или изкуствени заземителни проводници.
(2) Естествените заземители се свързват със заземителната уредба най-малко с два проводника.

Чл. 159. При необходимост от отделен независим заземител за работно заземяване на чувствително към смущения обзавеждане, например за информационни технологии, се предвиждат специални мерки за защита срещу поражения от електрически ток, изключващи едновременното допиране до части, които могат да се окажат под опасни потенциали, при дефект на изолацията.

Чл. 160. (1) Стойностите на съпротивлението на заземителите и напреженията при допир, при протичане на токове на земно съединение или нулева последователност не трябва да надвишават нормираните при най-неблагоприятните условия през годината.
(2) При определяне на съпротивлението на заземителните устройства се отчитат изкуствените и естествените заземители.
(3) Специфичното съпротивление на почвата, в която ще се полагат изкуствени заземители, се определя чрез измерване, като се отчитат сезонните изменения. За изчислително съпротивление се приема найнеблагоприятната стойност.

Чл. 161. Заземителите (заземителните устройства) се избират по механична якост, термична и динамична устойчивост на токовете на земно съединение и корозоустойчивост.

Чл. 162. (1) За естествени заземители се използват:
   1. положени в земята водопроводни и други метални тръбопроводи, с изключение на тръбопроводите за горими течности, горими или взривоопасни газове, а също и тръбопроводите, покрити с изолация за защита от корозия;
   2. метални конструкции и арматура на стоманобетонните конструкции на сградите и съоръженията, които имат връзка със земята;
   3. метални шпунтове на хидротехническите съоръжения;
   4. оловни обвивки на кабели, положени в земята; не се допуска използване на алуминиеви обвивки на кабели и неизолирани алуминиеви проводници за естествени заземители.
(2) Когато обвивките на кабелите се използват като естествени заземители, те се отчитат при изчисляване на заземителните инсталации само в случай, че кабелите са най-малко два.
(3) Препоръчва се за заземители на електрически съоръжения и апарати да се използват и стълбовете на изходящите електропроводи, когато са свързани със заземителното устройство на електрическата уредба посредством неизолирано от стълбовете мълниезащитно въже.

Чл. 163. (1) 3а изкуствени заземители се използват стоманени тръби, ленти, профили, прътове и др.
(2) Когато съществува опасност от интензивна корозия, се използват помеднени или поцинковани заземители.
(3) Не се разрешава нанасяне на бои, лакове, битуми или други изолиращи покрития на елементите на заземителите и неизолираните защитни проводници, полагани в земята.

Върни се към съдържание …


 

Раздел III
Общи изисквания към защитните клеми, защитните проводници и проводниците за изравняване на
потенциалите

Чл. 164. (1) Защитните клеми служат само за свързване на защитни проводници към частите, които подлежат на защита при индиректен допир и не изпълняват каквито и да било други функции (например крепежни).
(2) Електрическото съединение на защитните клеми се избира с отчитане на измененията на работната температура, сътресения, удари и вибрации.
(3) Всяка отделно разположена защитна клема се означава със знак „земя“. Специални шини, планки и други с по-голям брой защитни клеми се означават с един знак, разположен на шината (планката) или в непосредствена близост до нея.

Чл. 165. (1) При нормално състояние на изолацията на електрическите уредби през защитните проводници не протича работен ток.
(2) Допуска се през защитни или помощни защитни проводници да протича ток в случаите, когато този ток се използва за контролиране изправността на защитната верига.
(3) Защитните проводници, разположени във вътрешността на електрически машини и съоръжения, са изолирани с изолация, равностойна на изолацията на тоководещите проводници.
(4) Защитните проводници, разположени извън машини и съоръжения, могат да са изолирани или неизолирани.

Чл. 166. (1) Сеченията на защитните проводници се оразмеряват в съответствие с изискванията за ефективност на съответната защита мярка.
(2) Най-малките сечения на защитните проводници по отношение на фазовите проводници са, както следва:

(3) Минимално допустимите сечения на медни и алуминиеви защитни проводници са посочени в табл. 22.

Таблица 22
Минимални сечения на медни и алуминиеви защитни проводници


Чл. 167. (1) Металните конструктивни части на електрическите уредби могат да се използват като защитни проводници при условие, че не се намалява ефективността на съответната защитна мярка.
(2) За защитни проводници се използват още:
   1. стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници;
   2. алуминиеви обвивки на кабели;
   3. открито положени метални тръбопроводи с различно предназначение, с изключение на тръбопроводи за пожаро- и взривоопасни смеси, за канализация и за централно отопление.

Чл. 168. За защитни проводници не се използват:
   1. метални обвивки на тръбни проводници;
   2. метални обвивки на инсталационни тръби (канали);
   3. оловни обвивки на кабели.

Чл. 169. Защитните проводници се свързват помежду си чрез защитни клеми или чрез заварка. Дължината на заваръчния шев е равна на двойната широчина при правоъгълно сечение или на шесткратния диаметър при кръгло сечение.

Чл. 170. Когато за защитни проводници се използват стоманени тръби, в които се полагат тоководещи проводници, се осигурява качествена електрическа връзка както между отделните тръби, така и между тръбите и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

Чл. 171. Връзките между защитни проводници и тръбопроводи, използвани като защитни проводници или заземители, се изпълняват чрез заварка. Когато това не е възможно, се използват гривни с антикорозионно покритие. Когато в тръбопроводите има елементи (арматура и др.) от изолационен материал, се предвиждат шунтиращи електрически връзки.

Чл. 172. Защитните проводници се свързват с металните обвивки на кабелите и проводниците чрез запояване.

Чл. 173. (1) Допуска се в сухи, несъдържащи агресивни пари или газове, помещения полагането на защитните проводници непосредствено по стените.
(2) Във влажни, особено влажни помещения и в помещения, които съдържат агресивни пари или газове, защитните проводници се разполагат на разстояние от стените най-малко 10 cm.
Чл. 174. В местата на пресичания на защитни проводници с кабели, тръбопроводи, жп линии, а също и на други места, където е възможно те да бъдат подложени на механични натоварвания, се вземат мерки за предпазване на защитните проводници от повреди.

Чл. 175. Цветната маркировка на защитните проводници е на жълти и зелени ивици.

Чл. 176. (1) Проводниците за изравняване на потенциалите отговарят на общите изисквания за защитни проводници.
(2) Сечението на свързващите проводниците по ал. 1 с главната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от 1/2 от най-голямото сечение на защитния проводник, ако при това сечението на свързващия проводник не надвишава 25 mm? – за меден проводник или друг метал със сечение, еквивалентно по проводимост на сечението на медния проводник. Най-малките допустими сечения на проводниците за основната система за изравняване на потенциалите са:
   1. за медни проводници – 6 mm?;
   2. за алуминиеви проводници – 16 mm?;
   3. за стоманени проводници – 50 mm?.
(3) Сечението на проводниците за допълнителната система за изравняване на потенциалите е не по-малко от:
   1. най-малкото от сеченията на защитните проводници, присъединени към тези части – при свързване на две достъпни токопроводими части;
   2. половината от сечението на защитния проводник, присъединен към достъпната токопроводима част – при свързване на достъпна токопроводима част и непринадлежаща към уредбата токопроводима част.

Върни се към съдържание …


 

 

 

Раздел IV
Общи изисквания за прилагане на защита срещу поражения от електрически ток

Чл. 177. Уредбите се разполагат така, че тоководещите части на уредбите да не са достъпни за случайно допиране, а достъпните за допиране токопроводими части – да не са под опасно напрежение както при нормална работа, така и при дефект на изолацията.

Чл. 178. (1) Частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V, които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на помощни средства.
(2) За защита срещу директен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
   1. основна изолация на тоководещите части;
   2. обвивки и прегради;
   3. ограждения;
   4. разполагане извън зоната на досегаемост;
   5. безопасно свръхниско напрежение до 25 V (променливо или постоянно).
(3) При наличие на изисквания, посочени в други глави на наредбата, като допълнителна защитна мярка срещу директен допир в уредбите с напрежение до 1000 V могат да се използват защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност с номинален ток на задействане не по-голям от 30 mА.
(4) Защита срещу директен допир може да не се прилага:
   1. при напрежения до 25 V (постоянно или променливо);
   2. при особени условия (например заваръчни и галванотехнически уредби, изпитателни стендове и др.), като в такива случаи за осигуряване на безопасността се използват лични предпазни средства.

Чл. 179. (1) За защита при индиректен допир поотделно или съвместно се прилагат следните мерки:
   1. защитно заземяване;
   2. автоматично изключване на захранващото напрежение;
   3. защитно изключване;
   4. изравняване на потенциалите;
   5. защитно изолиране (двойна или усилена изолация);
   6. защитно разделяне;
   7. безопасно свръхниско напрежение БСНН или ПСНН;
   8. изолиращи (нетокопроводими) помещения, зони, площадки.
(2) Защита при индиректен допир се предвижда във всички случаи, когато напрежението на уредбата превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение.
(3) В условия на повишена или особена опасност за поражения от електрически ток защита при индиректен допир се предвижда и при по-ниски напрежения от определените в ал. 2 (например 25 V променливо или 60 V постоянно напрежение, 6 V променливо или 12 V постоянно напрежение), когато има такова изискване в други глави на наредбата или нормативни актове.
(4) Защита при индиректен допир не се изисква за:
   1. електрически уредби с напрежение до 250 V спрямо земя, които се захранват от източници с вътрешно съпротивление, по-голямо от 10 k?, или с мощност, по-малка или равна на 2 VА;
   2. метални обвивки на проводници и кабели и метални носачи на кабели и свързаните с тях метални части в електрически уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. 180. (1) Мерките за защита срещу поражения от електрически ток се предвиждат за цялата електрическа уредба или за нейните части или се прилагат в елементите на електрообзавеждането и потребителите, като те се реализират при производството на електрообзавеждането, изграждането на електрическата уредба или и в двата случая.
(2) Прилагането на комбинации от различни мерки да не намалява ефективността на всяка от тях.

Чл. 181. (1) При дефект на изолация допустимото напрежение при допир, което може да се задържи неограничено време, да не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение. Когато при изправено напрежение пулсациите са над 10 %, допустимото напрежение при допир е 60 V.
(2) За условия с особена опасност за поражения от електрически ток се определят и по-ниски от посочените в ал. 1 допустими напрежения, както следва:
   1. в среда с особена опасност и на открито – до 25 V променливо или до 60 V постоянно напрежение;
   2. при работа в котли, резервоари, кладенци и др. подобни – до 12 V променливо или до 25 V постоянно напрежение.
(3) Най-високото допустимо напрежение при допир за деца до 16 г. е 25 V променливо или постоянно напрежение.

Чл. 182. (1) Електрическите уредби в сгради и външните уредби с напрежение до 1000 V като правило се захранват от мрежи с директно заземена неутрала по схеми TN.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток като правило се използва автоматично изключване на захранването.
(3) Указания за избор на конкретна схема – TN-C, TN-S или TN-C-S, са посочени в съответните глави на наредбата.

Чл. 183. (1) Когато условията на функциониране на електрическа уредба с напрежение до 1000 V не допускат прекъсване на електрозахранването при първи дефект на изолацията, като правило се предвижда захранване от източник с изолирана неутрала по схема IT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток при първи дефект на изолацията се използва защитно заземяване в съчетание с контрол на съпротивлението на изолацията.
(3) При второ земно съединение се осигурява защитно изключване на захранването.

Чл. 184. (1) Когато условията за защита срещу поражения от електрически ток за схема TN не могат да бъдат спазени, се допуска захранване на електрическа уредба с напрежение до 1000 V от източник по схема TT.
(2) За защита срещу поражения от електрически ток се използва защитно изключване на захранването
посредством защитен прекъсвач при спазване на условието:

Rx  Ia  < 50 V

където:
   Ia е токът на сработване на защитния прекъсвач;
   Ra – общото съпротивление на заземителя и заземителния проводник на потребителя; при използване на един защитен прекъсвач за защита на няколко потребителя се взема съпротивлението на най-отдалечения потребител.

Чл. 185. Когато за защита при индиректен допир се използва автоматично изключване на захранването, се изпълнява главна система за изравняване на потенциалите, а при необходимост – и допълнителна система за изравняване на потенциалите.

Чл. 186. (1) При схемите TN се изпълнява повторно заземяване на защитния проводник PE и на проводника PEN. Препоръчва се повторното заземяване да се изпълнява при главното разпределително табло. За повторно заземяване с предимство се използват естествените заземители.
(2) В големи или високоетажни сгради изравняването на потенциалите чрез свързване на проводника PE към главната заземителна клема (шина) изпълнява същата функция, както повторното заземяване.
(3) Съпротивлението на заземителя за повторно заземяване е не по-голямо от посоченото в чл. 228 независимо от вида на въвода – въздушен или кабелен.

Чл. 187. Като алтернатива на автоматичното изключване на захранването при схеми TN или IT за части на електрическата уредба или за отделни потребители може да се използват защитно изолиране (двойна изолация), безопасно свръхниско напрежение или предпазно свръхниско напрежение, защитно разделяне, изолационни (нетокопроводими) помещения, зони или площадки.

Чл. 188. Когато мрежа IТ с напрежение до 1000 V е свързана чрез трансформатор с мрежа за напрежение над 1000 V, защитата от опасностите, които възникват при дефект на изолацията между намотките за високо и ниско напрежение на трансформатора, се изпълнява чрез пробивен предпазител, свързан в неутралата или фаза на страна ниско напрежение на всеки трансформатор.

Чл. 189. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и изолирана неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват, като се предвижда и възможност за бързо откриване на земни съединения.

Чл. 190. В електрическите уредби с напрежение над 1000 V и ефективно заземена неутрала за защита срещу поражения от електрически ток достъпните токопроводими части се заземяват.

Чл. 191. Зануляването в мрежи TN и защитното заземяване в мрежи IТ на електрообзавеждане, разположено на стълбовете на въздушни линии (силови и измерителни трансформатори, предпазители, кондензатори, разединители и други апарати), се изпълняват съобразно изискванията на съответните глави на наредбата.

Върни се към съдържание …


 

Раздел V
Мерки за защита срещу директен допир

Чл. 192. (1) За основната изолация на тоководещите части се изисква да ги закрива и издържа на всички въздействия, на които може да бъде подложена в процеса на експлоатацията.
(2) Изолационни покрития от емайли, оксидации, лакове, текстилни оплетки и други такива не се приемат за защитно изолиране.
(3) Когато основната изолация е поставена по време на монтажа на електрическата уредба, тя трябва да издържа предвиденото изпитвателно напрежение.
(4) Когато основната изолация се осигурява чрез въздушна междина, защитата срещу директен допир или опасно приближаване (за уредбите с напрежение над 1000 V) се осъществява посредством обвивки, прегради, ограждения или разполагане извън зоната на досегаемост.

Чл. 193. При изолиране на работно място за защита срещу директен допир се изпълняват условията:
   1. невъзможност от осъществяване на едновременно допиране до тоководещи части с различен потенциал;
   2. невъзможност от осъществяване на допир до токопроводими части (метални тръби, мрежи и др.), които имат връзка с части на електрическата уредба и при повреда на изолацията могат да попаднат под опасно напрежение;
   3. изолацията на работното място е конструирана и изпълнена така, че защитното й действие не се намалява от очакваните при работа климатични, механични, електрически, топлинни натоварвания и от замърсявания.

Чл. 194. За обвивките и преградите в уредбите с напрежение до 1000 V се осигуряват:
   1. степен на защита най-малко IР 2Х, с изключение на случаите, когато за нормалната работа на електрообзавеждането са необходими по-големи отвори;
   2. сигурно закрепване и достатъчна механична якост;
   3. възможен достъп зад преграда или отварянето на обвивка само с помощта на специален ключ или инструмент, след изключване на напрежението на тоководещите части; когато това условие не може да се спази се поставят допълнителни прегради със степен на защита най-малко IР 2Х, отстраняването на които също е възможно само с помощта на специален ключ или инструмент.

Чл. 195. (1) Огражденията са предназначени за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V, но не възпрепятстват преднамерено допиране или приближаване при заобикаляне на ограждението.
(2) За отстраняване на огражденията не се изисква използване на ключ или инструмент, но те се закрепват така, че е избегнато случайното им сваляне.
(3) Огражденията са от електроизолационен материал.

Чл. 196. (1) Разполагане извън зоната на досегаемост за защита срещу директен допир до тоководещи части с напрежения до 1000 V или за защита срещу приближаване на опасно разстояние до тоководещи части с напрежение над 1000 V се използва, когато изискванията на чл. 194 и 195 не могат да се спазят или са недостатъчни.
(2) Разстоянието между достъпни за едновременно допиране токопроводими части в електрически уредби с напрежение до 1000 V е най-малко 2,5 m.
(3) В зоната на досегаемост се изисква да няма достъпни за едновременно допиране части с различни потенциали.
(4) Посочените размери на зоната на досегаемост при напрежения до 1000 V (фиг. 7) не отчитат възможността за използване на спомагателни средства, например инструменти, стълби, дълги предмети.

Фиг. 7. Зона на досегаемост при напрежения до 1000 V

Чл. 197. Поставяне на ограждения и разполагане извън зоната на досегаемост се допускат само в помещения, достъпни за квалифициран персонал.

Чл. 198. В електрически помещения на уредби с напрежение до 1000 V не се изисква защита срещу директен допир, когато едновременно са изпълнени следните условия:
   1. електрическите помещенията са ясно означени и достъпът в тях е възможен само с помощта на ключ;
   2. осигурена е възможност за излизане от помещението без помощта на ключ, дори и когато то е заключено отвън;
   3. осигурено е съответствие с минималните размери на проходите за обслужване.

Върни се към съдържание …


 

Раздел VI
Мерки за едновременна защита срещу директен и индиректен допир

Чл. 199. (1) В електрическите уредби с напрежение до 1000 V безопасното свръхниско напрежение (БСНН) се използва за защита срещу поражения от електрически ток срещу директен и/или индиректен допир в съчетание със защитно разделяне на електрическите вериги или в съчетание с автоматично изключване на захранването.
(2) За източници на БСНН се използват разделящи трансформатори или други източници, които осигуряват същата степен на безопасност.
(3) Тоководещите части на веригите за БСНН електрически се отделят от другите вериги така, че се осигурява електрическо разделяне, равностойно на това между първичната и вторичната намотка на разделящ трансформатор.
(4) Проводниците на веригите БСНН се полагат отделно от проводниците на останалите вериги и от защитните проводници или се отделят от тях със заземен метален екран (обвивка), или се затварят в неметална обвивка, поставена допълнително към тяхната основна изолация.
(5) Щепселите и контактите за БСНН са с конструкция, която не допуска включване към контакти или щепсели за други напрежения.
(6) Щепселните съединения за БСНН са без защитни контакти.

Чл. 200. Когато големината на БСНН е над 25 V променливо или 60 V постоянно, се изпълнява защита срещу директен допир чрез обвивки, прегради или изолация, издържаща променливо синусоидално изпитвателно напрежение 500 V в продължение на 1 min.

Чл. 201. (1) Когато безопасното свръхниско напрежение се използва в съчетание със защитно разделяне на вериги, достъпните токопроводими части не се свързват преднамерено със заземител, защитен проводник или достъпни токопроводими части на други вериги или с непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части, с изключение на случаите, когато е необходимо свързване с непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части и напрежението на тези части не може да превиши големината на безопасното свръхниско напрежение.
(2) Безопасно свръхниско напрежение в съчетание със защитно разделяне на веригите се използва, когато с помощта на безопасното свръхниско напрежение е необходимо да се осигури защита срещу поражения от електрически ток не само при дефект на изолацията във веригата за безопасно свръхниско напрежение, но и при дефект на изолацията в други вериги (например във веригата на захранващия източник).
(3) Когато се използва предпазно свръхниско напрежение (ПСНН) в съчетание с автоматично изключване на захранването, един от изводите на източника на ПСНН и неговият корпус се свързват към защитния проводник на веригата, която захранва източника.

Чл. 202. Когато в електрическата уредба се използва електрообзавеждане с най-голямо работно (функционално) напрежение, непревишаващо 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, такова напрежение може да се използва за целите на защитата срещу директен и индиректен допир само ако са спазени изискванията по чл. 199 , 200 и 201 .

Върни се към съдържание …


 

Раздел VII
Мерки за защита при индиректен допир

Чл. 203. (1) Изискванията за защита при индиректен допир се отнасят за:
   1. метални корпуси на въртящи се електрически машини, трансформатори, електрически апарати, осветители и др.;
   2. метални задвижващи механизми и приспособления на електрическите апарати;
   3. метални конструкции на комплектни комутационни устройства (разпределителни и командни табла, електрически шкафове и др.), както и на техни части, които се снемат или отварят, когато на тези части е разположено електрообзавеждане за напрежение над 50 V променливо или 120 V постоянно (за случаите, предвидени в съответните глави на наредбата – съответно 25 V променливо или 60 V постоянно);
  4. метални конструкции на разпределителни устройства, конструкции носещи кабели, кабелни муфи, метални обвивки и брони на контролни и силови кабели, обвивки на проводници, електроинсталационни тръби (канали), метални конструкции, на които се разполага електрообзавеждане;
   5. метални обвивки и брони на контролни и силови кабели и проводници за напрежения, които не превишават посочените в чл. 179, ал. 2 и 3 , положени на общи метални конструкции, включително общи тръби, кутии и други подобни, с кабели за по-високи напрежения;
   6. метални корпуси на подвижни и преносими електропотребители;
   7. електрообзавеждане, разположено на движещи се части на машини и механизми.
(2) Когато за защитна мярка се използва автоматично изключване на захранването, посочените в ал. 1 достъпни токопроводими части се присъединяват към директно заземената неутрала при схема TN и се заземяват при схемите IТ и ТТ.

Чл. 204. Не се изисква преднамерено присъединяване към директно заземената неутрала при схема TN и заземяване при схемите IТ и ТТ на:
   1. корпуси на електрообзавеждане и апарати, разположени на метални основи: конструкции на разпределителни устройства, табла, шкафове, тела на машини и механизми, които са присъединени към неутралата на захранващия източник или са заземени, при осигуряване на надежден електрически контакт на тези корпуси с основите;
   2. конструкции, изброени в чл. 203 , при осигуряване на надежден електрически контакт между тези конструкции и разположеното на тях електрообзавеждане, присъединено към защитния проводник;
   3. снемащи или отварящи се части на металните конструкции на разпределителни устройства, шкафове, ограждения и други подобни, ако по тях няма електроообзавеждане или ако напрежението на разположеното електрообзавеждане не превишава стойностите, определени в чл. 179, ал. 2 и 3 ;
   4. арматурата на изолаторите на въздушни електропреносни линии и присъединяваните към нея крепежни детайли;
   5. достъпни токопроводими части на защитно изолирано електрообзавеждане (с двойна изолация);
   6. метални скоби, парчета от метални тръби за механична защита на кабели в местата на преминаване през стени и други подобни елементи на електрическите инсталации с площ до 100 сm?, включително съединителни и разклонителни кутии на скрити електрически инсталации.

Чл. 205. (1) При използване на автоматично изключване на захранването в електрически уредби с напрежение до 1000 V всички достъпни токопроводими части се свързват към директно заземената неутрала (зануляване) при схема TN и се заземяват при схеми IТ и ТТ.
(2) Характеристиките на защитните устройства и параметрите на защитните проводници се съгласуват така, че се осигурява нормираното време за изключване на повредената верига от защитното устройство в съответствие с номиналното фазно напрежение на захранващата мрежа.
(3) Автоматичното изключване на захранването се прилага заедно с мерките за изравняване на потенциалите.

Чл. 206. (1) Не се допуска при схема TN времето за автоматично изключване на захранването да превишава стойностите, посочени в табл. 23. Тези времена се считат за достатъчни за осигуряване на защитата срещу поражения от електрически ток, включително при групови вериги, захранващи подвижни и преносими електропотребители и ръчни електроинструменти от клас I на защита срещу поражения от електрически ток.

Таблица 23

(2) За вериги, захранващи разпределителни, групови, етажни и други табла, времето за изключване не превишава 5 s.
(3) Допускат се времена за изключване, превишаващи посочените в табл. 23, но не повече от 5 s, във вериги, захранващи само стационарни електропотребители от електроразпределителни табла, при изпълнение на специални условия.
(4) Допуска се използване на защитни прекъсвачи за токове с нулева последователност.

Чл. 207. При схема IT времето за автоматично изключване на захранването при двойно земно съединение не превишава стойностите, посочени в табл. 24.

Таблица 24

 

Чл. 208. (1) Главната система за изравняване на потенциалите в електрическите уредби с напрежение до 1000 V свързва взаимно следните токопроводими части:
   1. защитния проводник РЕ или проводника PEN на захранващата мрежа, при схема TN;
   2. заземителния проводник, присъединен към заземителното устройство на електрическата уредба, при схеми IТ и ТТ;
   3. заземителния проводник, присъединен към заземителя за повторно заземяване, ако има такъв;
   4. металните тръби на комуникации, входящи в сградата – инсталации за студена и гореща вода, канализация, отопление, газоснабдяване;
   5. металните части на конструкцията на сградата;
   6. металните части на инсталациите за централно вентилиране и кондициониране; при наличие на децентрализирани инсталации за вентилиране и кондициониране металните въздуховоди се присъединяват към шината на защитните проводници (РЕ) в таблата за захранване на вентилаторите и кондиционерите;
   7. заземителните устройства за целите на мълниезащитата, когато мълниезащитата е от втора или трета категория;
   8. заземителния проводник за функционално (работно) заземяване, ако има такова, и няма ограничения за присъединяване на веригата на работното заземяване към заземителното устройство за защита срещу поражения от електрически ток;
   9. металните обвивки на кабелите за телекомуникация при съгласие на собствениците/ползвателите на тези кабели.
(2) Когато някои от токопроводимите части по ал. 1 влизат в сградата, те се свързват колкото е възможно по-близо до мястото на въвода в сградата.
(3) За свързване с главната система за изравняване на потенциалите токопроводими части по ал. 1 се присъединяват към главната заземителна клема (шина) с помощта на проводници за изравняване потенциалите.

Чл. 209. (1) Допълнителната система за изравняване на потенциалите свързва взаимно всички достъпни за едновременно допиране токопроводими части на стационарното електрообзавеждане и непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части, включително достъпните за допир метални части на строителната конструкция на сградата, а така също проводниците PEN при схема TN и проводниците за защитно заземяване при схеми IТ и ТТ, включително защитните проводници на инсталационните контакти.
(2) За изравняване на потенциалите се използват специално предвидени проводници или налични достъпни токопроводими части, ако отговарят на изискванията за защитни проводници по отношение на проводимост и непрекъснатост на електрическата верига.

Чл. 210. (1) Защитно изолиране (двойна или усилена изолация) се осигурява чрез използване на електротехнически изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток или чрез разполагане на електрообзавеждане от клас I (само с основна изолация на тоководещите части) в изолационна обвивка.
(2) Достъпните токопроводими части на електрообзавеждане от клас II не се свързват към защитен проводник и към система за изравняване на потенциалите.

Чл. 211. (1) Защитно електрическо разделяне на вериги като правило се прилага само за една верига, чието най-голямо работно напрежение не превишава 500 V.
(2) Разделената верига се захранва от разделящ трансформатор или от друг източник, осигуряващ същата степен на безопасност.
(3) Препоръчва се проводниците на защитно разделените вериги да се полагат отделно от проводниците на останалите вериги. Когато това не е възможно, за тези вериги се използват кабели без метални обвивки, брони или екрани или изолирани проводници, положени в изолационни тръби или канали, при условие че номиналното напрежение на тези кабели и проводници съответства на най-голямото напрежение в съвместно положените вериги и всяка от веригите е защитена срещу свръхтокове.
(4) Когато разделящият трансформатор захранва само един потребител, достъпните токопроводими части на потребителя не се присъединяват нито към защитен проводник, нито към достъпни токопроводими части на други потребители.
(5) Допуска се захранване на няколко потребителя от един разделящ трансформатор при едновременно изпълнение на следните условия:
   1. достъпните токопроводими части на разделената верига нямат електрическа връзка с металния корпус на захранващия източник;
   2. достъпните токопроводими части на разделената верига са свързани помежду си посредством изолирани незаземени проводници на допълнителната система за изравняване на потенциалите, която няма електрическа връзка със защитни проводници и достъпни токопроводими части на други вериги;
   3. всички инсталационни контакти са със защитен контакт, свързан с допълнителната система за изравняване на потенциалите;
   4. всички гъвкави кабели, с изключение на захранващите електрообзавеждане от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, имат защитен проводник, използван в този случай като проводник за изравняване на потенциалите;
   5. времето за изключване на устройството за защита при двойно корпусно съединение към достъпните токопроводими части не превишава времето, посочено в табл. 24.

Чл. 212. (1) Изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки се използват в електрически уредби с напрежение до 1000 V, когато не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за автоматично изключване на захранването, а използването на други мерки за защита при индиректен допир е невъзможно или нецелесъобразно.
(2) Съпротивлението спрямо земя на изолационните подове и стени на изолираните (нетокопроводими) помещения, зони и площадки, в която и да е точка е:
   1. не по-малко от 50 k? – при напрежение на електрическата уредба до 500 V включително, измерено с мегаомметър при напрежение 500 V;
   2. не по-малко от 100 k? – при напрежение на електрическата уредба над 500 V, измерено с мегаомметър при напрежение 1000 V.
(3) Допуска се в изолирани (нетокопроводими) помещения, зони и площадки използването на електрообзавеждане от клас 0 за защита срещу поражения от електрически ток при спазване на най-малко на едно от условията:
  1. достъпните токопроводими части са отделени една от друга и от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части на разстояние най-малко 2 m; допуска се намаляване на това разстояние до 1,25 m извън зоната на досегаемост;
   2. достъпните токопроводими части са отделени от непринадлежащи (чужди) на уредбата токопроводими части с ограждения от електроизолационен материал, като от едната страна на ограждението са осигурени разстояния не по-малки от определените в т. 1;
   3. непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части са покрити с изолация, която издържа изпитвателно променливо синусоидално напрежение най-малко 2000 V в продължение на 1 min.
(4) В изолирани (нетокопроводими) помещения и зони не се предвижда защитен проводник, но се предвиждат мерки срещу внасяне на опасен потенциал върху непринадлежащите (чуждите) на уредбата токопроводими части.
(5) Подовете и стените на изолираните (нетокопроводими) помещения се изолират от въздействието на влага.

Върни се към съдържание …


 

Раздел VIII
Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с ефективно заземена
неутрала

Чл. 213. (1) Заземителните устройства на електрическите уредби с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала се изпълняват в съответствие с изискванията за:
   1. допустимо съпротивление по чл. 215 или допустимо допирно напрежение по чл. 216 ;
   2. конструктивно изпълнение по чл. 217 , 218 и ограничаване на напрежението на заземителното устройство по чл. 214 .
(2) За заземителните устройства на стълбовете на ВЛ не се прилагат изискванията от чл. 214 до чл. 218.

  • Чл. 214. (1) Напрежението на заземителното устройство като правило не превишава 10 kV при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение.
    (2) Допуска се напрежение над 10 kV за заземителни устройства, при които е изключена възможността за изнасяне на потенциали извън границите на сградите и външните огради на електрическите уредби.
    (3) При напрежение на заземителното устройство над 5 kV се предвиждат мерки за защита на изолацията на изходящите кабели за свръзки и телемеханика и за предотвратяване на изнасянето на опасни потенциали извън границите на електрическата уредба.
  • Чл. 215. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по условието за допустимо съпротивление, съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от 0,5 ?, през който и да е период на годината с отчитане и на съпротивленията на естествените заземители.
    (2) За изравняване на потенциалите и осигуряване на присъединяването на електрообзавеждането към заземителя на територията, на която е разположено електрообзавеждането, надлъжно и напречно се разполагат хоризонтални заземители, обединени в заземителна мрежа.
    (3) Надлъжните заземители се полагат по оста на електрообзавеждането от страната на обслужване на дълбочина 0,5 ? 0,7 m от повърхността на земята и на разстояние 0,8 ? 1,0 m от фундаментите или основите на електрообзавеждането. Допуска се увеличаване на разстоянията от фундаментите или основите на електрообзавеждането до 1,5 m с полагане на един заземител за два реда електрообзавеждане, когато страните на обслужване са обърнати една към друга, а разстоянието между фундаментите или основите на двата реда не превишава 3,0 m.
    (4) Напречните заземители се полагат на подходящи места между електрообзавеждането на дълбочина 0,5 ? 0,7 m от повърхността на земята. Препоръчва се разстоянието между тях да се увеличава от периферията към центъра на заземителната мрежа. При това първото и последващите разстояния, като се започне от периферията, да не превишават съответно 4,0, 5,0, 6,0, 7,5, 9,0, 11,0, 13,5, 16,0, 20,0 m. Размерите на клетките на заземителната мрежа, които са близо до местата на присъединяване на неутралите на силовите трансформатори и на късосъединителите към заземителното устройство, да не превишават 6 x 6 m.
    (5) Хоризонталните заземители се полагат по краищата на територията, която заема заземителното устройство, така че тяхната съвкупност да образува затворен контур.
    (6) Когато контурът на заземителното устройство се разполага в границите на външната ограда на електрическата уредба, при входовете и изходите на нейната територия потенциалите се изравняват чрез набиване на два вертикални заземителя, присъединени към външния хоризонтален заземител срещу входовете или изходите. Вертикалните заземители са с дължина 3 – 5 m, а разстоянието между тях е равно на широчината на входа или изхода.
  • Чл. 216. (1) Когато заземителното устройство се изпълнява по изискванията за допустимо допирно напрежение при протичане през заземителното устройство на тока на земно съединение, допирното напрежение не трябва да превишава нормираните стойности през който и да е период на годината. Съпротивлението на заземителното устройство се изчислява по допустимото напрежение и тока на земно съединение.
    (2) При определяне на стойността на допустимото допирно напрежение като разчетно време за въздействие се приема сумата от времето за действие на защитата и пълното време за изключване на изключвателя.
    (3) При определяне на стойностите на допустимото допирно напрежение за работни места (места за оперативно обслужване на електрически апарати), където при извършване на оперативни превключвания могат да възникнат къси съединения към конструкции, достъпни за допиране от персонала, извършващ
    превключванията, се приема времето за действие на резервната защита, а за останалата територия – на основната защита.
    (4) Надлъжното и напречното разполагане на хоризонтални заземители се определя от изискванията за ограничаване на допирните напрежения до нормираните стойности и за удобство при присъединяване на заземяваното електрообзавеждане. Разстоянието между надлъжните и напречните хоризонтални изкуствени заземители не превишава 30 m, а дълбочината на полагането им е не по-малка от 0,3 m. За намаляване на допирното напрежение при необходимост на работните места се насипва трошен чакъл с дебелина 0,1 ? 0,2 m.
    (5) Когато заземителните устройства за открити разпределителни устройства с различни напрежения се обединяват в една заземителна уредба, допирното напрежение се определя по най-големия ток на земно съединение на обединяваните разпределителни устройства.
  • Чл. 217. (1) При изпълнение на заземителни устройства по изискванията за допустимо съпротивление или допустимо допирно напрежение в допълнение на чл. 215 и 216 се извършва:
       1. полагане в земята на заземителните проводници, чрез които електрообзавеждане или конструкции се присъединяват към заземителя на дълбочина най-малко 0,3 m;
       2. полагане на надлъжни и напречни хоризонтални заземители (в четирите направления) близо до местоположението на заземяванията на неутралите на силови трансформатори и късосъединители.
    (2) Когато заземителното устройство излиза извън оградата на електрическата уредба, хоризонталните заземители, които се намират извън територията на електрическата уредба, се полагат на дълбочина не по-малка от 1,0 m. В този случай се препоръчва външният контур на заземителното устройство да се изпълнява във вид на многоъгълник с тъпи или заоблени ъгли.
  • Чл. 218. (1) Не се препоръчва присъединяване на външната ограда на електрическата уредба към заземително устройство.
    (2) Когато от електрическата уредба излизат ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, оградата се заземява с помощта на вертикални заземители с дължина от 2 до 3 m, разположени до стойките на оградата по целия й периметър през 20 ? 50 m. Не се изисква поставяне на вертикални заземители при огради с метални стойки или със стоманобетонни стойки, чиято арматура е свързана електрически с металните звена (платна) на оградата.
    (3) За избягване на електрическа връзка на външната ограда със заземителното устройство разстоянието от оградата до елементите на заземителното устройство, разположени по нейното протежение от вътрешната, външната или от двете страни, е най-малко 2,0 m.
    (4) Излизащите извън границите на оградата хоризонтални заземители, тръби и кабели с метална обвивка или броня, както и другите метални комуникации се разполагат по средата между стойките на оградата на дълбочина не по-малка от 0,5 m.
    (5) В местата на сближаване на външната ограда със сгради и съоръжения, както и в местата на сближаване на външната ограда с вътрешни метални ограждения се правят тухлени отделяния с дължина най-малко 1,0 m.
    (6) Електропотребителите, разположени на външната ограда, се захранват от разделителни трансформатори, които не се разполагат на оградата. Линията, която свързва вторичната намотка на разделящия трансформатор с разположения на оградата електропотребител, се изолира от земята за разчетното напрежение на заземителното устройство.
    (7) Когато изпълнението дори и на една от указаните мерки в ал. 2, 3, 4 и 5 не е възможно, металните части на оградата се присъединяват към заземителното устройство и се прави изравняване на потенциалите така, че допирното напрежение от вътрешната и от външната страна на оградата не превишава допустимите стойности.
    (8) Изпълнението по ал. 7 се осъществява чрез полагане на хоризонтален заземител от външната страна на оградата на разстояние 1,0 m от нея и на дълбочина 1,0 m, присъединен към заземителното устройство най-малко в четири точки.
  • Чл. 219. (1) Когато заземителното устройство на електрическа уредба в мрежи с ефективно заземена неутрала с напрежение над 1000 V е свързано със заземителното устройство на друга електрическа уредба с помощта на кабел с метална обвивка, броня или други метални връзки, изравняването на потенциалите около посочената друга електрическа уредба или сграда, в която тя е разположена, се осъществява чрез:
       1. полагане в земята на дълбочина 1,0 m и на разстояние 1,0 m от основите на сградата или от периметъра на заеманата от електрообзавеждането територия на заземител, свързан със системата за изравняване на потенциалите на тази сграда или тази територия;
       2. разполагане до входовете и изходите на сградата на проводници на разстояние 1 m и 2 m от заземителя по т. 1, на дълбочина съответно 1,0 m и 1,5 m и свързването им с него;
       3. използване на стоманобетонните фундаменти в качеството на естествени заземители, ако се осигурява необходимото изравняване на потенциалите.
    (2) Не се изисква изпълнение на условията, посочени в ал. 1, когато около сградата има асфалтирани пояси, в това число до входовете и изходите. Ако до някой вход (изход) няма асфалтиран пояс, до този вход (изход) се изпълнява изравняване на потенциалите чрез разполагане на два проводника, както е посочено в ал. 1, т. 1 и 2, или се спазва условието по ал. 1, т. 3. Освен това във всички случаи се спазват изискванията на чл. 220 .
  • Чл. 220. (1) Не се разрешава захранване на електропотребители извън границите на заземителните устройства на РУ с напрежение над 1000 V в мрежи с ефективно заземена неутрала, от намотките на трансформатори с напрежение до 1000 V със заземена неутрала, които се намират в границите на контура на заземително устройство на РУ с напрежение над 1000 V. Изискването е за избягване изнасянето на потенциал от РУ с напрежение над 1000 V.
    (2) При необходимост електропотребителите по ал. 1 се захранват от трансформатори с изолирана неутрала на страната с напрежение до 1000 V по кабелна линия, изпълнена с кабел без метална обвивка/броня или по въздушна линия. При това напрежението на заземителното устройство не трябва да
    превишава напрежението на пробивния предпазител, разположен на страната на най-ниското напрежение на трансформатора с изолирана неутрала.
    (3) Електропотребителите по ал. 1 може да се захранват от разделящ трансформатор. Разделящият трансформатор и линията от неговата вторична намотка към потребителя, когато тя преминава по територия, заемана от заземително устройство на електрическа уредба с напрежение над 1000 V, е с изолация спрямо земя, равна или по-голяма от изчислителната стойност на напрежението на заземителното устройство.               

    Върни се към съдържание …


     

    Раздел IХ

    Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения над 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

  • Чл. 221. (1) Съпротивлението на заземителното устройство в електрически уредби с напрежения над 1000 V, в мрежи с изолирана неутрала, при преминаването на изчислителния ток на земно съединение през който и да е период на годината с отчитане съпротивлението на естествените заземители отговаря на условието:
    R ? 250/I, но не повече от 10 ?, като I е разчетният ток на земно съединение, А.
    (2) За изчислителен ток на земно съединение се приема:
       1. в мрежите без компенсация на капацитивните токове – токът на земно съединение;
       2. в мрежите с компенсация на капацитивните токове:
         а) за заземителни уредби, към които са свързани компенсиращи устройства – ток, равен на 125 % от номиналния ток на най-мощното от тези устройства;
         б) за заземителни уредби, към които не са свързани компенсиращи устройства – остатъчният ток на земно съединение, който може да се получи в дадената мрежа при изключване на най-мощното от компенсиращите устройства, но най-малко 30 A.
    (3) Изчислителният ток на земно съединение се определя за експлоатационна схема на мрежата, при която токът на земно съединение има най-голяма стойност.
  • Чл. 222. (1) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала се спазват условията по чл. 229 .
    (2) При използване на заземителното устройство едновременно и за електрически уредби с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала съпротивлението на заземителното устройство е не по-голямо от посоченото в чл. 226 или към заземителното устройство са присъединени металните обвивки (броните) най-малко на два кабела с напрежение до или над 1000 V, или за двете напрежения, при обща дължина на кабелите не по-малка от 1 km.
    Чл. 223. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г.) За подстанции с напрежение 6 ? 20/0,4 kV се изпълнява една обща заземителна уредба, към която се присъединяват:
       1. неутралата на трансформатора на страната с напрежение до 1000 V;
       2. корпусът на трансформатора;
       3. металните обвивки и брони на кабелите с напрежение до и над 1000 V;
       4. достъпните токопроводими части на електрическите уредби с напрежение до и над 1000 V;
       5. непринадлежащите на уредбата достъпни токопроводими части.
    (2) Около площадката, заемана от подстанцията, на дълбочина не по-малко от 0,5 m и на разстояние не повече от 1,0 m от края на основата на сградата на подстанцията или на края на фундамента на електрообзавеждане, разположено на открито, се полага затворен хоризонтален заземител (контур), свързан към заземителното устройство.
    Чл. 224. Когато заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с изолирана неутрала е обединено със заземителното устройство на мрежа с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала, общата заземителна уредба отговаря на изискванията по чл. 214 и 215 .            

    Върни се към съдържание …


     

  • Раздел Х

    Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с директно заземенанеутрала

  • Чл. 225. (1) В електрически уредби с директно заземена неутрала неутралата на генератора или на трансформатора за трифазно променливо напрежение средната точка на източника на постоянно напрежение или единият от изводите на източника на еднофазно напрежение се присъединяват към заземител чрез заземителен проводник.
    (2) Изкуственият заземител, предназначен за заземяване на неутралата, като правило се разполага в близост до генератора или трансформатора. За вътрешноцехови подстанции се допуска заземителят да се разполага около основите на сградата.
    (3) Когато основата на сградата, в която се намира подстанцията, се използва като естествен заземител, неутралата на трансформатора се заземява чрез присъединяване към най-малко две метални колони или към закладните части, които са заварени към арматурата най-малко на два стоманобетонни фундамента.
    (4) При разполагане на встроени подстанции на различни етажи в многоетажна сграда заземяването на неутралата на трансформаторите на подстанциите се изпълнява чрез специално положен заземителен проводник. В този случай заземителният проводник допълнително се присъединява към колоната на
    сградата, която е най-близо до трансформатора, а нейното съпротивление се отчита при определяне съпротивлението на заземителното устройство, към което е присъединена неутралата на трансформатора.
    (5) За осигуряване непрекъснатост на веригата за заземяване и за защита на заземителния проводник от механични повреди във всички случаи се вземат мерки.
    (6) Ако във веригата на проводника PEN, който съединява неутралата на трансформатора или генератора с шината PEN на разпределителното устройство за напрежение до 1000 V, е разположен токов трансформатор, заземителният проводник се присъединява не към неутралата на трансформатора или генератора непосредствено, а към проводника PEN по възможност веднага след токовия трансформатор. В този случай разделянето на проводника PEN на проводник PE и проводник N също се изпълнява след токовия трансформатор. Токовият трансформатор се разполага, колкото е възможно по-близо до извода от неутралата на трансформатора или генератора.
    Чл. 226. (1) Съпротивлението на заземителното устройство, към което се присъединяват неутралата на трансформатор/генератор или извод на еднофазен източник, през който и да е период на годината, не надвишава:               

    (2) Преходното съпротивление на всеки от повторните заземители да не надвишава:

    (3) При специфично съпротивление на почвата p > 100 ?m се допуска нормираните в ал. 1 и 2 стойности да се увеличат с 0,01p пъти, но не повече от десетократно.

    Върни се към съдържание …


     

  • Раздел ХI

    Заземителни устройства на електрически уредби с напрежения до 1000 V в мрежи с изолирана неутрала

  • Чл. 229. (1) Съпротивлението на заземителното устройство за защитно заземяване на достъпни токопроводими част в мрежи IT отговаря на условието:
    R ? UL /I,
    където:
    R е съпротивлението на заземителното устройство, ?;
    UL – допустимото допирно напрежение (в общия случай 50 V), V;
    I – пълният ток на земно съединение, А.
    (2) Като правило не се изисква съпротивлението на заземителното устройство да е по-малко от 4 ?. Допуска се съпротивлението да е до 10 ?, ако е спазено условието по ал. 1, а мощността на генераторите или трансформаторите не превишава 100 kVA, дори когато работят в паралел.        

    Върни се към съдържание …


     

  • Раздел ХII

    Заземителни устройства в райони с голямо специфично съпротивление на почвата

  • Чл. 230. (1) Заземителните устройства на електрически уредби с напрежение над 1000 V с ефективно заземена неутрала в райони с голямо специфично съпротивление на почвата като правило се изпълняват при спазване на изискванията към допустимото допирно напрежение, определени в чл. 216 .
    (2) В скални терени се допуска полагане на хоризонтални заземители на дълбочина, по-малка от изискваната по чл. 216 – 218 , но не по-малка от 0,15 m. Допуска се също да не се изпълняват изискванията по чл. 215 за вертикални заземители при входовете и изходите на уредбите.
    Чл. 231. При изграждане на изкуствени заземители в райони с голямо специфично съпротивление на почвата се препоръчват следните мерки:
       1. използване на вертикални заземители с увеличена дължина, когато с увеличаване на дълбочината специфичното съпротивление на почвата намалява, а отсъстват естествени дълбочинни заземители, например сондажи с метални обсадни тръби;
       2. изнасяне на заземители, ако в близост (до 2 km) до електрическата уредба има места с по-малко специфично съпротивление на почвата;
       3. изкопаване на траншеи в скални терени, запълване на траншеите с влажен глинест грунт, полагане на хоризонтални заземители, трамбовка и засипване с трошен чакъл до върха на траншеята;
       4. изкуствена обработка на грунта за намаляване на специфичното му съпротивление, ако другите мерки не могат да се приложат или не дават необходимия ефект.
    Чл. 232. В електрически уредби с напрежение над 1000 V и с напрежение до 1000 V с изолирана неутрала, когато специфичното съпротивление на почвата е над 500 ?m, и чрез мерките, описани в чл. 230 и 231 , не се получават приемливи по икономически съображения заземители, се допуска увеличаване на
    изискваните в тази глава стойности за съпротивленията на заземители 0,002p пъти, но не повече от десетократно.

Върни се към съдържание …


#

Comments are closed

Наредба N: 3

Устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ  / 09. 06. 2004год.

Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]
Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]
Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]

юни 2024
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

250

Идеен проект

540

Изградени обекти

1000

Доволни клиенти