Наредбата е в сила от 15.01.2005 г.

Наредба N:3 устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ 

Издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси Обн. ДВ. бр.90 от 13 Октомври 2004г., обн. ДВ. бр.91 от 14 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.


Съдържание

Глава шест – ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ

    1. Раздел I – Област на приложение.
    2. Раздел II – Общи изисквания
    3. Раздел III – Измерване на ток
    4. Раздел IV – Измерване на напрежение
    5. Раздел V – Контрол на изолацията
    6. Раздел VI – Измерване на мощност
    7. Раздел VII – Измерване на честота
    8. Раздел VIII – Измерване при синхронизация
    9. Раздел IX – Регистрация на електрически величини при преходни процеси

 

Глава шеста.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ
Раздел I.
Област на приложение


Чл. 125. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за измерване на електрически величини със стационарни средства за измерване (показващи и регистриращи).
(2) Изискванията не се отнасят за лабораторни измервания и за измервания с преносими средства за измерване.
(3) Неелектрическите величини и другите електрически величини, нерегламентирани с тази наредба, необходими за контрол на технологични процеси или съоръжения, се измерват по съответните средства, заложени в проектите, и спазването на метрологичните изискванията за тях.

Върни се към съдържание …


 

Раздел II.
Общи изисквания


Чл. 126. Средствата за измерването на електрически величини се избират по:
   1. клас на точност на апаратите – не по-нисък от 2,5;
   2. клас на точност на шунтове за измервания, добавъчни резистори, измервателните трансформатори и преобразователи – не по-нисък от посочения в табл. 18;
   3. обхват на апаратите – избран с отчитане на най-големите продължителни отклонения на измерваните величини от номиналните им стойности.


Таблица 18
Клас на точност на средствата за електрически измервания

Апарати Шунтове и добавачни резистори Измервателни тр-ри Преобразователи
1,0 0,5 0,5 (0,2) (1) 0,5 (0,2) (1)
1,5 0,5 0,5 (1,0) (2) 0,5 (2,0) (2)
2,5 0,5 1,0 1,0

Забележки:

   1. Клас 0,2 се изисква за присъединяване на електромери и апарати за търговско измерване в случаите, посочени в табл. 17.
   2. Допуска се клас 1.


Чл. 127. Средствата за измерване като правило се разполагат в пунктовете за управление (командните зали).

Чл. 128. (1) Измерванията във веригите на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори се извършват непрекъснато.
(2) Допуска се във ВЕЦ периодични измервания във веригите на генераторите и трансформаторите чрез средствата за централизиран контрол.
(3) Допуска се в РУ измервания чрез общ комплект показващи апарати – избирателно, без посочените в ал. 1.

Чл. 129. Допуска се при наличие на регистриращи апарати в оперативния контур на командните зали да не се предвиждат показващи апарати за непрекъснато измерване на същите величини.

Върни се към съдържание …


 

Раздел III.
Измерване на ток


Чл. 130. Променлив ток се измерва във всички вериги, където е необходим контрол на технологичния процес или на параметрите на съоръженията.

Чл. 131. (1) Постоянен ток се измерва във веригите на:
   1. генератори за постоянно напрежение и силови преобразователи;
   2. акумулаторни батерии, зарядни, подзарядни и разрядни агрегати;
   3. възбуждане на синхронни генератори и компенсатори и електродвигатели с регулируемо възбуждане.
(2) Амперметрите за постоянен ток се избират с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.

Чл. 132. (1) В трифазните вериги за променливо напрежение токът се измерва в едната или трите фази.
(2) Задължително измерване на тока в трите фази се извършва на:
   1. синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма;
   2. електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии,
за които се предвижда продължителна работа в непълнофазни режими;
   3. дъгови електропещи.

Върни се към съдържание …


 

Раздел IV.
Измерване на напрежение


Чл. 133. Напрежението се измерва:
   1. на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, когато могат да работят разделено, при което се допуска:
     а) използване на един апарат с превключване на няколко точки за измерване;
     б) измерване само на страната ниско напрежение в електрически подстанции, когато не се налага поставяне на напреженови трансформатори на страната високо напрежение за други цели;
   2. във вериги на генератори за постоянно и променливо напрежение, синхронни компенсатори и специални агрегати; допуска се при автоматизирано пускане на генераторите и специалните агрегати да не се извършва непрекъснато измерване;
   3. във вериги за възбуждане на синхронни машини с мощност 1 MW и по-голяма; допуска се във вериги на хидрогенератори напрежението да не се измерва;
   4. във вериги на силови преобразователи, акумулаторни батерии, зарядни и подзарядни агрегати;
   5. във вериги на дъгогасителни реактори.


Чл. 134. (1) В трифазни мрежи като правило се измерва едно линейно напрежение.
(2) Допуска се в мрежи с напрежение, по-високо от 1000 V, с голям ток на земно съединение измерване на трите линейни напрежения с един волтметър с превключвател.

Чл. 135. На събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, на които по напрежението се водят режимите на електрическата система,
се предвижда регистрация на едно линейно напрежение.

Върни се към съдържание …


 

Раздел V.
Контрол на изолацията


Чл. 136. (1) Автоматичен контрол на изолацията, действащ на сигнал при намаляване на изолационното съпротивление на една от фазите (или полюсите) под дадена стойност, с последващ контрол на асиметрията на напрежението чрез показващ апарат с превключвател, се предвижда във:
   1. мрежи за променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала чрез дъгогасителен реактор;
   2. мрежи за променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала;
   3. мрежи за постоянно напрежение с изолирани полюси или с изолирана средна точка.
(2) Допуска се периодичен контрол на изолацията чрез измерване на напрежението за визуален контрол на асиметрията на напрежението.

Върни се към съдържание …


 

Раздел VI.
Измерване на мощност

Чл. 137. Мощност се измерва във веригите на:
   1. генератори – активната и реактивната мощност, при което:
     а) за генератори с мощност 100 MW и по-голяма показващите апарати на таблата се избират с клас на точност не по-нисък от 1,0;
     б) в електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма се предвижда измерване на сумарната активна мощност;
   2. кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и по-голяма и синхронни компенсатори – реактивната мощност;
   3. трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и по-високо – активната мощност;
   4. повишаващи двунамотъчни трансформатори на електрически централи – активната и реактивната мощност, при което:
     а) за повишаващи тринамотъчни трансформатори измерването се извършва на страните за средно и ниско напрежение;
     б) за блочен трансформатор на генератор измерването се извършва на страната за ниско напрежение във веригите на генератора;
   5. понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и по- високо – активната и реактивната мощност, при което за двунамотъчни трансформатори измерването се извършва на
страната с по-ниското напрежение, а при тринамотъчни на страните средно и ниско напрежение;
   6. линии за напрежение 110 kV и по-високо – активна и реактивна мощност;
   7. обходни прекъсвачи – активна и реактивна мощност.

Чл. 138. (1) Във веригите, в които е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните показващи апарати се избират с двустранна скала.
(2) Регистрация на мощност се предвижда за:
   1. активната мощност на генератори с мощност 60 MW и по-голяма;
   2. сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма.

Върни се към съдържание …


 

Раздел VII.
Измерване на честота


Чл. 139. Честотата се измерва на:
   1. всяка секция на шини за генераторно напрежение;
   2. всеки блок „генератор-трансформатор“;
   3. всяка шинна система (секции) с високо напрежение на електрически централи;
   4. точките за възможно разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.

Чл. 140. Регистрация на честотата се извършва на:
   1. електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма;
   2. електрическите централи до 6 MW, работещи изолирано от електроенергийната система.

Върни се към съдържание …


 

Раздел VIII.
Измерване при синхронизация

Чл. 141. При точна синхронизация (ръчна или полуавтоматична) за паралелна работа за измерването се предвиждат:
   1. два волтметъра или двоен волтметър;
   2. два честотометъра или двоен честотометър;
   3. синхроноскоп.

Върни се към съдържание …


 

Раздел IX.
Регистрация на електрически величини при преходни процеси


Чл. 142. За регистриране на изменението на електрическите величини по време на преходни процеси се предвиждат автоматични регистратори на:
   1. електромагнитни преходни процеси (ЕМАГ);
   2. електромеханични преходни процеси (ЕМЕХ).

Чл. 143. Регистраторите на преходни процеси се присъединяват във вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори към:
   1. ядрото за релейни защити – за ЕМАГ;
   2. ядрото за мерене – за ЕМЕХ.

Чл. 144. Мястото и броят на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата, към която принадлежат, се избират по начина, посочен в табл. 19.

Таблица 19
Избор на място и брой на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси

Чл. 145. Най-малкият брой на електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси, са посочени в табл. 20.


Таблица 20
Минимален брой величини за автоматично регистриране

 

Номинално напрежение на разпределителната уредба , kV  
220 kV, 400kV и по-високо
1. Аналогови величини за
всеки извод  
а) фазовите напрежения на
трите фази;
б) фазовите токове;
в) напрежение и ток на
нулева последователност.
2. Дискретни величини:
а) състояние на прекъсвача
на извода (положение на
блокконтактите му) за вся
ка фаза;
б) изключвателен сигнал от
всички защити и автомати
ки на извода (изходни реле
та) за всяка фаза;
в) изключвателен сигнал от
защита на шини;
г) заработила основна защи
та на извода;
д) заработили резервни за
щити и автоматики на изво
да (всички поотделно);
е) сигнал за включване от
АПВ;
ж) изключване от УРОП;
з) сигнал за ускоряване на
защитата на извода;
и) сигнал от БННВ и др.
110kV
1. Аналогови величини:
а) фазовите напрежения на
трите фази и напрежението
на нулева последователност
на секцията или шинната
система;
б) трите фазови тока и тока
на нулева последователност
на захранващите въводи;
в) тока на нулева последо
вателност на всеки от изво
дите, включени към секци
ята или шинната система.
2. Дискретни величини:
а) положение на шиносъе
динителния прекъсвач и/или
куплунга;
б) положение на прекъсва
ча на всеки извод (за трите
фази);
в) изключвателен сигнал от
защита на извод;
г) изключвателен сигнал от
защита на шини;
д) включване от АПВ;
е) изключване от УРОП на
всяка секция (шина);
ж) заработила основна за
щита на извод;
з) заработила резервна за
щита на извод;
и) ускоряване на защита на
извод и др.

Чл. 146. За автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси се изисква:
   1. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции;
   2. да са синхронизирани по време за един енергиен обект (електрическа централа или подстанция).

Чл. 147. За определяне на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо и с дължина, по-голяма от 10 km, се предвиждат отделни фиксиращи прибори (локатори), ако защитите или регистраторите не изпълняват тази функция.

Чл. 148. Видът на съоръженията и местата, където се разполагат автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, се избират, както следва:

Чл. 150. За автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, поставени на междусистемни връзки и в електрически централи с обща мощност 200 MW и по-голяма, се
изисква:
   1. да са синхронизирани по време (радиосинхрон);
   2. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции.

Чл. 151. Изискванията към регистраторите на преходни процеси за точност и допустими грешки на измерване са, както следва:
   1. регистратори на ЕМАГ преходни процеси:
     а) грешка за токов вход < 5% In;
     б) грешка за напреженов вход < 0,5% Un;
   2. регистратори на ЕМЕХ преходни процеси:
     а) за аналогови входни величини: клас на точност 0,5;
     б) грешка за фазова разлика
1°;
     в) грешка за честота < 0,01 Hz.

Чл. 152. Входните вериги на регистраторите на преходни процеси, поставени на електропроводи, осъществяващи връзка между обекти с различни собственици, се пломбират.

Върни се към съдържание …


Разгледай Наредба N:3 устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ :

#

Comments are closed

Наредба N: 3

Устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ  / 09. 06. 2004год.

Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]
Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]
Наредбата е в сила от 15.01.2005 г. Наредба N:3 устройството на електрическите […]

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

250

Идеен проект

540

Изградени обекти

1000

Доволни клиенти