Наредбата е в сила от 15.01.2005 г.
Наредба N:3 устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ
Издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси Обн. ДВ. бр.90 от 13 Октомври 2004г., обн. ДВ. бр.91 от 14 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 22 Октомври 2013г., изм. ДВ. бр.42 от 9 Юни 2015г.
Съдържание
Глава шест – ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ
-
- Раздел I – Област на приложение.
- Раздел II – Общи изисквания
- Раздел III – Измерване на ток
- Раздел IV – Измерване на напрежение
- Раздел V – Контрол на изолацията
- Раздел VI – Измерване на мощност
- Раздел VII – Измерване на честота
- Раздел VIII – Измерване при синхронизация
- Раздел IX – Регистрация на електрически величини при преходни процеси
Глава шеста.
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ
Раздел I.
Област на приложение
Чл. 125. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за измерване на електрически величини със стационарни средства за измерване (показващи и регистриращи).
(2) Изискванията не се отнасят за лабораторни измервания и за измервания с преносими средства за измерване.
(3) Неелектрическите величини и другите електрически величини, нерегламентирани с тази наредба, необходими за контрол на технологични процеси или съоръжения, се измерват по съответните средства, заложени в проектите, и спазването на метрологичните изискванията за тях.
Раздел II.
Общи изисквания
Чл. 126. Средствата за измерването на електрически величини се избират по:
1. клас на точност на апаратите – не по-нисък от 2,5;
2. клас на точност на шунтове за измервания, добавъчни резистори, измервателните трансформатори и преобразователи – не по-нисък от посочения в табл. 18;
3. обхват на апаратите – избран с отчитане на най-големите продължителни отклонения на измерваните величини от номиналните им стойности.
Таблица 18
Клас на точност на средствата за електрически измервания
| Апарати | Шунтове и добавачни резистори | Измервателни тр-ри | Преобразователи |
| 1,0 | 0,5 | 0,5 (0,2) (1) | 0,5 (0,2) (1) |
| 1,5 | 0,5 | 0,5 (1,0) (2) | 0,5 (2,0) (2) |
| 2,5 | 0,5 | 1,0 | 1,0 |
Забележки:
1. Клас 0,2 се изисква за присъединяване на електромери и апарати за търговско измерване в случаите, посочени в табл. 17.
2. Допуска се клас 1.
Чл. 127. Средствата за измерване като правило се разполагат в пунктовете за управление (командните зали).
Чл. 128. (1) Измерванията във веригите на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо, генератори и трансформатори се извършват непрекъснато.
(2) Допуска се във ВЕЦ периодични измервания във веригите на генераторите и трансформаторите чрез средствата за централизиран контрол.
(3) Допуска се в РУ измервания чрез общ комплект показващи апарати – избирателно, без посочените в ал. 1.
Чл. 129. Допуска се при наличие на регистриращи апарати в оперативния контур на командните зали да не се предвиждат показващи апарати за непрекъснато измерване на същите величини.
Раздел III.
Измерване на ток
Чл. 130. Променлив ток се измерва във всички вериги, където е необходим контрол на технологичния процес или на параметрите на съоръженията.
Чл. 131. (1) Постоянен ток се измерва във веригите на:
1. генератори за постоянно напрежение и силови преобразователи;
2. акумулаторни батерии, зарядни, подзарядни и разрядни агрегати;
3. възбуждане на синхронни генератори и компенсатори и електродвигатели с регулируемо възбуждане.
(2) Амперметрите за постоянен ток се избират с двустранна скала, когато е възможно изменение на посоката на тока.
Чл. 132. (1) В трифазните вериги за променливо напрежение токът се измерва в едната или трите фази.
(2) Задължително измерване на тока в трите фази се извършва на:
1. синхронни генератори с мощност 12 MW и по-голяма;
2. електропроводни линии с пофазно управление, линии с надлъжна компенсация и линии, за които се предвижда продължителна работа в непълнофазни режими;
3. дъгови електропещи.
Раздел IV.
Измерване на напрежение
Чл. 133. Напрежението се измерва:
1. на всяка секция или шина за постоянно и променливо напрежение, когато могат да работят разделено, при което се допуска:
а) използване на един апарат с превключване на няколко точки за измерване;
б) измерване само на страната ниско напрежение в електрически подстанции, когато не се налага поставяне на напреженови трансформатори на страната високо напрежение за други цели;
2. във вериги на генератори за постоянно и променливо напрежение, синхронни компенсатори и специални агрегати; допуска се при автоматизирано пускане на генераторите и специалните агрегати да не се извършва непрекъснато измерване;
3. във вериги за възбуждане на синхронни машини с мощност 1 MW и по-голяма; допуска се във вериги на хидрогенератори напрежението да не се измерва;
4. във вериги на силови преобразователи, акумулаторни батерии, зарядни и подзарядни агрегати;
5. във вериги на дъгогасителни реактори.
Чл. 134. (1) В трифазни мрежи като правило се измерва едно линейно напрежение.
(2) Допуска се в мрежи с напрежение, по-високо от 1000 V, с голям ток на земно съединение измерване на трите линейни напрежения с един волтметър с превключвател.
Чл. 135. На събирателните шини с напрежение 110 kV и по-високо в електрически централи и подстанции, на които по напрежението се водят режимите на електрическата система,
се предвижда регистрация на едно линейно напрежение.
Раздел V.
Контрол на изолацията
Чл. 136. (1) Автоматичен контрол на изолацията, действащ на сигнал при намаляване на изолационното съпротивление на една от фазите (или полюсите) под дадена стойност, с последващ контрол на асиметрията на напрежението чрез показващ апарат с превключвател, се предвижда във:
1. мрежи за променливо напрежение над 1000 V с изолирана или заземена неутрала чрез дъгогасителен реактор;
2. мрежи за променливо напрежение до 1000 V с изолирана неутрала;
3. мрежи за постоянно напрежение с изолирани полюси или с изолирана средна точка.
(2) Допуска се периодичен контрол на изолацията чрез измерване на напрежението за визуален контрол на асиметрията на напрежението.
Раздел VI.
Измерване на мощност
Чл. 137. Мощност се измерва във веригите на:
1. генератори – активната и реактивната мощност, при което:
а) за генератори с мощност 100 MW и по-голяма показващите апарати на таблата се избират с клас на точност не по-нисък от 1,0;
б) в електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма се предвижда измерване на сумарната активна мощност;
2. кондензаторни батерии с мощност 25 MVAr и по-голяма и синхронни компенсатори – реактивната мощност;
3. трансформатори и електропроводни линии за собствени нужди на електрически централи и подстанции с напрежение 6 kV и по-високо – активната мощност;
4. повишаващи двунамотъчни трансформатори на електрически централи – активната и реактивната мощност, при което:
а) за повишаващи тринамотъчни трансформатори измерването се извършва на страните за средно и ниско напрежение;
б) за блочен трансформатор на генератор измерването се извършва на страната за ниско напрежение във веригите на генератора;
5. понижаващи трансформатори за напрежение 110 kV и по- високо – активната и реактивната мощност, при което за двунамотъчни трансформатори измерването се извършва на
страната с по-ниското напрежение, а при тринамотъчни на страните средно и ниско напрежение;
6. линии за напрежение 110 kV и по-високо – активна и реактивна мощност;
7. обходни прекъсвачи – активна и реактивна мощност.
Чл. 138. (1) Във веригите, в които е възможно изменение на посоката на мощността, измервателните показващи апарати се избират с двустранна скала.
(2) Регистрация на мощност се предвижда за:
1. активната мощност на генератори с мощност 60 MW и по-голяма;
2. сумарната мощност на електрически централи с мощност 200 MW и по-голяма.
Раздел VII.
Измерване на честота
Чл. 139. Честотата се измерва на:
1. всяка секция на шини за генераторно напрежение;
2. всеки блок „генератор-трансформатор“;
3. всяка шинна система (секции) с високо напрежение на електрически централи;
4. точките за възможно разделяне на електроенергийната система на несинхронно работещи части.
Чл. 140. Регистрация на честотата се извършва на:
1. електрическите централи с мощност 200 MW и по-голяма;
2. електрическите централи до 6 MW, работещи изолирано от електроенергийната система.
Раздел VIII.
Измерване при синхронизация
Чл. 141. При точна синхронизация (ръчна или полуавтоматична) за паралелна работа за измерването се предвиждат:
1. два волтметъра или двоен волтметър;
2. два честотометъра или двоен честотометър;
3. синхроноскоп.
Раздел IX.
Регистрация на електрически величини при преходни процеси
Чл. 142. За регистриране на изменението на електрическите величини по време на преходни процеси се предвиждат автоматични регистратори на:
1. електромагнитни преходни процеси (ЕМАГ);
2. електромеханични преходни процеси (ЕМЕХ).
Чл. 143. Регистраторите на преходни процеси се присъединяват във вторичните вериги на токовите измервателни трансформатори към:
1. ядрото за релейни защити – за ЕМАГ;
2. ядрото за мерене – за ЕМЕХ.
Чл. 144. Мястото и броят на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси в зависимост от напрежението на електрическите уредби и вида на мрежата, към която принадлежат, се избират по начина, посочен в табл. 19.
Таблица 19
Избор на място и брой на регистраторите на ЕМАГ преходни процеси
Чл. 145. Най-малкият брой на електрическите величини, които се регистрират от автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси, са посочени в табл. 20.
Таблица 20
Минимален брой величини за автоматично регистриране
| Номинално напрежение на разпределителната уредба , kV | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| 220 kV, 400kV и по-високо |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
| 110kV |
|
Чл. 146. За автоматичните регистратори на ЕМАГ преходни процеси се изисква:
1. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции;
2. да са синхронизирани по време за един енергиен обект (електрическа централа или подстанция).
Чл. 147. За определяне на мястото на повреда на електропроводни линии с напрежение 110 kV и по-високо и с дължина, по-голяма от 10 km, се предвиждат отделни фиксиращи прибори (локатори), ако защитите или регистраторите не изпълняват тази функция.
Чл. 148. Видът на съоръженията и местата, където се разполагат автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, се избират, както следва:
Чл. 150. За автоматичните регистратори на ЕМЕХ преходни процеси, поставени на междусистемни връзки и в електрически централи с обща мощност 200 MW и по-голяма, се
изисква:
1. да са синхронизирани по време (радиосинхрон);
2. да имат осигурена възможност за ръчно и/или автоматизирано прехвърляне на записаната информация в преносими компютри и/или операторски станции.
Чл. 151. Изискванията към регистраторите на преходни процеси за точност и допустими грешки на измерване са, както следва:
1. регистратори на ЕМАГ преходни процеси:
а) грешка за токов вход < 5% In;
б) грешка за напреженов вход < 0,5% Un;
2. регистратори на ЕМЕХ преходни процеси:
а) за аналогови входни величини: клас на точност 0,5;
б) грешка за фазова разлика 1°;
в) грешка за честота < 0,01 Hz.
Чл. 152. Входните вериги на регистраторите на преходни процеси, поставени на електропроводи, осъществяващи връзка между обекти с различни собственици, се пломбират.
Разгледай Наредба N:3 устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – УЕУЕЛ :
Comments are closed